Стандартът BS EN ISO 10619-1 е за гумени и пластмасови маркучи и тръби. Измерване на гъвкавост и твърдост Тестове за огъване при температура на околната среда.
Този документ определя три метода за измерване на гъвкавостта на гумените и пластмасовите маркучи и тръби (методи A1, B и C1), където се измерва деформацията на маркуча или тръбата, и два метода за измерване на твърдостта (методи A2 и C2) от измерване на силата, необходима за огъване на гумени или пластмасови маркучи или тръби до определен радиус при температура на околната среда.
Методи А1 и А2 са подходящи за гумени и пластмасови маркучи и тръби с вътрешен диаметър до и включително 80 mm.
Метод А1 позволява измерването на гъвкавостта на маркуча или тръбата чрез измерване на намаляването на външния диаметър, когато маркучът е компресиран между две плочи.
Метод А2 осигурява средство за измерване на силата, необходима за достигане на определен радиус на огъване, когато маркучът или тръбата са компресирани, както между две плочи. Изпитването може да се проведе при определено вътрешно налягане.
Метод В е подходящ за гумени и пластмасови маркучи и тръби с вътрешен диаметър до и включително 100 mm и осигурява средство за оценка на поведението на маркуча и тръбите, когато се огъват около дорник. Използваният диаметър на крайния дорник може да се приеме като минимален радиус на огъване на маркуча или тръбата. Тъй като тази стойност се определя от намаляването на външния диаметър, тя може да се използва като мярка за гъвкавостта на маркуча или тръбите. Маркучът или тръбата, която се изпитва, може да бъде без налягане, под налягане или под вакуум и, ако е необходимо, с кривината или срещу кривината на маркуча или тръбата, ако има такава кривина.
Методи С1 и С2 са подходящи за гумени и пластмасови маркучи и тръби с вътрешен диаметър 100 mm и повече.
Метод С1 осигурява средство за определяне на гъвкавостта на маркуча и тръбите при минималния радиус на огъване.
Метод С2 осигурява метод за измерване на твърдостта на маркуча и тръбите при минималния радиус на огъване.
